Здравейте,

В основата си ние сме петима – Галя, Ники, Ману, Ризула (Станимир) и Сашо. Да знаете, ще си говорим на малки имена, няма място за дистанция в нашия блог.

Всеки от нас се занимава с нещо различно. Галя, нашият ръководител, живее в Дряново и е перфектен администратор. Благодарение на нея се случи празнуването на 135 години Шипченска епопея. Когато хване нещо, тя го изкарва докрай. Пред нея не се мърмори и не се шикалкави. Ако някой я излъже, тежко му. Ние сме се опитвали и после организацията ни изведнъж събра едни 3000 лева от глоби 🙂

Ники е студент във Великотърновския университет и макар и все още незавършил (не защото не може, а защото още е в трети курс), е готов специалист в сферата на туризма. Това момче просто знае всичко за региона около Дряново, Граброво и Велико Търново. Когато ни дойдат гости, общо взето го викаме него да се оправя с културно-развлкателната част. Той просто е в стихията си 🙂

Ману е нашият любим фотограф. Това момиче прави чудеса с изображенията. Артист по душа, с вълшебни пръсти и прекрасно сърце. И не само… (Много е хубава, едвам я опазваме). Когато трябва да се прави лого или пък се нарисува нещо – тя е нашият човек. Снимките й може да видите тук.

Ризула (Станимир) е тази важна брънка, която прави крачката от идеята до практическото случване. Примерно, ще рисуваме стената до моста на Кольо Фичето. Трябва ни стълба. Хоп – ето ни стълба! Трябва ни вода – ето и вода. Трябва ни совалка за околосветско пътешествие, хоп – ето ти на Хан Соло Хилядолетния сокол 🙂

Сашо е трудолюбива работна ръка, малък носител на мъдрост и опит (като най-възрастен) и голям носител на оптимизъм. Занимава се с уеб разработване, дълго време е писателствал по сайтовете и затова разчитаме на него за връзка с обществеността 🙂

Това обаче е само в основата. Тя е малка и добре надградена. Защото след нас идват всички онези членове и доброволци, които са неотлъчно с нас във всяка наша инициатива и помагат безкористно и самоотвержено. Споменаваме набързо Ани, Янко, Мариана, Катето, Алекс, Гопа… Изпуснахме доста имена, но не ни се сърдете, обичаме всички ви 🙂

Защо посвещаваме времето си на Дряново?

Защото всички сме израснали тук.

Защото имахме едно прекрасно детство и искаме нашите деца да имат същото и дори по-хубаво.

Защото има задълбочаващи се проблеми, които не намират решение.

Защото имаме идея и искаме с нея да обединим хората в града.

Защото сме млади и енергични.

Защото, въпреки че сме млади, сме опитни и знаем две и двеста .

Защото в недостига, немотията и безидейността виждаме не нерешими проблеми, а възможности.

Защото се отказваме трудно.

Защото сме добре възпитани и скромни 🙂

Защого така!