Отново имаме история за разказване. Този път това е историята на една пейка, която някога, някъде беше заклеймена като “Пейка на любовта”. И някога, някъде, беше станала жертва на липсата на време, средства и желание у хората да я поддържат в добър вид.

Тези от вас, които следят отблизо с какво се занимаваме, вероятно знаят колко много ни боли за запуснати места в и край градчето ни. Затова още със събирането ни през февруари сложихме Пейката в топ три на нещата, които трябва да променим тази година (другите са Стената и Кросфит площадката).

Защо?

Защото това не е просто пейка. Това е едно от най-прекрасните места в района на Дряново. Намира се на средната скала, точно над самия Дряновски манастир. Гледката, която се открива от там може да очарова дори най-заклетия привърженик на градския пейзаж. Отляво и отдясно се извисяват огромни канари, а сгушени между тях в прохладната прегръдка на зеления балкан стоят Манастира и х. „Бачо Киро”. Това е единственото място, откъдето с поглед може да обгърнете цялата тази красота.

Там е Пейката. След последно положените грижи покрай изграждането на местната екопътека, тя потъва в забвение. Мнозина наши съграждани дори не подозираха за съществуването й. Когато разбраха за новия ни проект, десетки хора възкликнаха: “Ама там има пейка?”. Да, има! И трябва да я видите в новия й облик.

Как го направихме.

Лесно. Планът бе готов още през март. Имаше два варианта според събраните средства – максимален и минимален. Успяхме да осъществим оптимален. Ето и стъпка по стъпка…

Първо ни бе необходимо разрешение. Районът е под опеката на местното Туристическо дружество „Бачо Киро” и ние бяхме длъжни да координираме с тях действията. Те откликнаха по начин, който не бяхме допуснали и в най-смелите си мечти. Не само ни дадоха зелена светлина, но ни предоставиха и безплатно моторен храсторез. Приютиха ни в уютната и много, много спретната х. “Бачо Киро”, за която си струва да ви разкажем друг път по-описателно. А за капак, когато в събота сутрин нарамихме багажите за изкачване към Пейката, от хижата ни изненадаха с пълна торба лакомства и напитки, за да бъде по-лек трудовия ден. Не можем с думи да опишем признателността си към тези хора с големи сърца.

Второ, освен разрешението, нужни бяха инструменти. За целта се събрахме, обсъдихме евентуалната бройка на всички, които ще се включат. И събрахме който, каквото има – лозарски ножици, мотики, ръкавици, малки триончета, чук, пирони, усмивки, хъс и прочие.

Трето – цветята. Тук е мястото отново да изкажем огромни благодарности на Мария Папазова от www.hrasti.com, която ни даде точни съвети какви цветя да вземем, осигури ни нужните бройки и ни даде още толкова подарък, като разбра каква е целта ни. Може много лесно да намерите разсадника й, намира се в с. Капиново, Велико Търново.

Четвърто, трябваше ни боя. Много боя. А боята не е особено евтина. И тук благодарности на www.1bike.bg, които ни осигуриха достатъчно количество в най-различни цветове, както и лак за дървените материали. Пожелаваме им да правят все повече готини колелета. Пък са ни и градски 🙂

Пето – кош за боклук. Най-лесно бе да купим пластмасово кошче. Но това нито пасваше на идеята ни, нито щеше да се впише в средата. Затова направихме най-разумното – отидохме на село и се разровихме сред вехториите. Така открихме стар кошер, целият обрасъл в бурени. Това беше нашият кош за боклук. Различен, приковаващ вниманието и не оставящ възможност на мърлячите да кажат, че “не са видели къде” да си изхвърлят отпадъците.

Реновирането

Пейката на любовта – Дряново from MOGA Dryanovo on Vimeo.

На 2-ри вечерта, Аз (Сашо), Галя, Ани, Лора и Ники се събрахме в хижа “Бачо Киро”. Искахме да нощуваме в подножието на скалите, където е пейката. Обсъдихме в детайли плана за следващия ден, направихме последни уговорки и легнахме. На сутринта (събота), след чаша силно кафе събрахме багажа и потеглихме нагоре по пътеката. Слава Богу, към нас се присъдениха Стефан  и Станимир за подкрепление. Ако не бяха те, качването на кошера-кош, дървените сандъци (които предния ден открихме изхвърлени край контейнер, прибрахме и боядисахме), храстореза и щайгата с бои щеше да е доста, доста по-трудно.

Бяхме наясно какво ни очаква горе. Няколко пъти инспектирахме мястото. Въпреки това, работата се оказа страшно много. Отне ни един час да окосим и разкараме бурените. После още два часа, докато махнем всички шубраци и храсти, които скриваха гледката и буквално бяха обвили и задушили пейката. Имаше толкова много, че беше невъзможно да се стигне до предпазното перило, което искахме да боядисаме.

В крайна сметка успяхме да изчистим терена и под парещото слънце се захванахме с бояджилък. Поправихме предпазната мрежа и паралелно с пейката започнахме да освежаваме и перилата.

По обед получихме едно силно и много приятно подкрепление в лицето на Дейвид и Мира, управителите на Geshaview. Те са от хората, които винаги са до нас и ни подкрепят безрезервно. Помогнаха ни когато правихме Стената на Кольо Фичето. А този път дойдоха с децата си и семейни приятели, сложиха ръкавиците и се захванаха за работа. И сякаш това не бе достатъчно, ами ни донесоха и подаръци – още цветя, които да засадим.

Трудно е да се опише вдъхновението от работата в такава среда. Няма пречки, които да са непреодолими. Пожелаваме ви някога и вие да сте част от подобно преживяване.

Следобед се отдадохме на заслужена почивка. Хапнахме малко и се топнахме в реката (Сини вир), за да се разхладим. Починахме, попекохме се, ометохме един студен пъпеш и се качихме обратно.

Оставаше да довършим монтирането на коша-кошер, да лакираме пейката и още малко перила за боядисване. След два часа бяхме готови. А на спускане сложихме и три указателни табели, за да може лесно да намерите мястото.

Защото можем.

Често ни питат защо го правим? Правим го защото можем. Можем да вярваме в мечтите си. Можем да следваме идеалите си. Можем да променяме средата и хората около нас. Можем да виждаме потенциал и възможност, там където тревата от години е превзела всичко. И хората, които могат да повярват в нас и начинанията ни, стават все повече.

Как да стигнете до пейката?

Първо трябва да стигнете до Дряновския манастир, който се намира на 5 км югозападно от Дряново. След като паркирате в района на манастира (има голям и удобен паркинг пред него), трябва да стигнете до пещера “Бачо Киро”. Лесна е за откриване, има много табели. Вдясно от входа на пещерата има каменни стълби. Това е началото на екопътеката. Има и бяла табела с червен надпис “Пейка на любовта”, която указва посоката. Просто следвате табелите. Сложили сме още две, на места, на които може да се объркате. В първия ден след преобразяването на района бяхме горе и трябва да отчетем, че табелите вършат доста добра работа.

И тъй като много искаме да видим ползата от нашия труд, ще се радваме, ако споделиет снимките си в специалната фейсбук страничка, която посветихме на Пейката. Ето я тук: https://www.facebook.com/bench.of.love

Ето и повече снимки от процеса на работа 🙂