Направихме я! Пейката на любовта е готова + Видео и снимки

31-1

Отново имаме история за разказване. Този път това е историята на една пейка, която някога, някъде беше заклеймена като “Пейка на любовта”. И някога, някъде, беше станала жертва на липсата на време, средства и желание у хората да я поддържат в добър вид.

Тези от вас, които следят отблизо с какво се занимаваме, вероятно знаят колко много ни боли за запуснати места в и край градчето ни. Затова още със събирането ни през февруари сложихме Пейката в топ три на нещата, които трябва да променим тази година (другите са Стената и Кросфит площадката).

Защо?

Защото това не е просто пейка. Това е едно от най-прекрасните места в района на Дряново. Намира се на средната скала, точно над самия Дряновски манастир. Гледката, която се открива от там може да очарова дори най-заклетия привърженик на градския пейзаж. Отляво и отдясно се извисяват огромни канари, а сгушени между тях в прохладната прегръдка на зеления балкан стоят Манастира и х. „Бачо Киро”. Това е единственото място, откъдето с поглед може да обгърнете цялата тази красота.

27
Гледката.

Там е Пейката. След последно положените грижи покрай изграждането на местната екопътека, тя потъва в забвение. Мнозина наши съграждани дори не подозираха за съществуването й. Когато разбраха за новия ни проект, десетки хора възкликнаха: “Ама там има пейка?”. Да, има! И трябва да я видите в новия й облик.

Как го направихме.

Лесно. Планът бе готов още през март. Имаше два варианта според събраните средства – максимален и минимален. Успяхме да осъществим оптимален. Ето и стъпка по стъпка…

Първо ни бе необходимо разрешение. Районът е под опеката на местното Туристическо дружество „Бачо Киро” и ние бяхме длъжни да координираме с тях действията. Те откликнаха по начин, който не бяхме допуснали и в най-смелите си мечти. Не само ни дадоха зелена светлина, но ни предоставиха и безплатно моторен храсторез. Приютиха ни в уютната и много, много спретната х. “Бачо Киро”, за която си струва да ви разкажем друг път по-описателно. А за капак, когато в събота сутрин нарамихме багажите за изкачване към Пейката, от хижата ни изненадаха с пълна торба лакомства и напитки, за да бъде по-лек трудовия ден. Не можем с думи да опишем признателността си към тези хора с големи сърца.

Хижа "Бачо Киро", която трябва обезателно да посетите.
Хижа “Бачо Киро”, която трябва обезателно да посетите.

Второ, освен разрешението, нужни бяха инструменти. За целта се събрахме, обсъдихме евентуалната бройка на всички, които ще се включат. И събрахме който, каквото има – лозарски ножици, мотики, ръкавици, малки триончета, чук, пирони, усмивки, хъс и прочие.

Трето – цветята. Тук е мястото отново да изкажем огромни благодарности на Мария Папазова от www.hrasti.com, която ни даде точни съвети какви цветя да вземем, осигури ни нужните бройки и ни даде още толкова подарък, като разбра каква е целта ни. Може много лесно да намерите разсадника й, намира се в с. Капиново, Велико Търново.

Четвърто, трябваше ни боя. Много боя. А боята не е особено евтина. И тук благодарности на www.1bike.bg, които ни осигуриха достатъчно количество в най-различни цветове, както и лак за дървените материали. Пожелаваме им да правят все повече готини колелета. Пък са ни и градски 🙂

Пето – кош за боклук. Най-лесно бе да купим пластмасово кошче. Но това нито пасваше на идеята ни, нито щеше да се впише в средата. Затова направихме най-разумното – отидохме на село и се разровихме сред вехториите. Така открихме стар кошер, целият обрасъл в бурени. Това беше нашият кош за боклук. Различен, приковаващ вниманието и не оставящ възможност на мърлячите да кажат, че “не са видели къде” да си изхвърлят отпадъците.

Реновирането

Пейката на любовта – Дряново from MOGA Dryanovo on Vimeo.

На 2-ри вечерта, Аз (Сашо), Галя, Ани, Лора и Ники се събрахме в хижа “Бачо Киро”. Искахме да нощуваме в подножието на скалите, където е пейката. Обсъдихме в детайли плана за следващия ден, направихме последни уговорки и легнахме. На сутринта (събота), след чаша силно кафе събрахме багажа и потеглихме нагоре по пътеката. Слава Богу, към нас се присъдениха Стефан  и Станимир за подкрепление. Ако не бяха те, качването на кошера-кош, дървените сандъци (които предния ден открихме изхвърлени край контейнер, прибрахме и боядисахме), храстореза и щайгата с бои щеше да е доста, доста по-трудно.

Бяхме наясно какво ни очаква горе. Няколко пъти инспектирахме мястото. Въпреки това, работата се оказа страшно много. Отне ни един час да окосим и разкараме бурените. После още два часа, докато махнем всички шубраци и храсти, които скриваха гледката и буквално бяха обвили и задушили пейката. Имаше толкова много, че беше невъзможно да се стигне до предпазното перило, което искахме да боядисаме.

2-6
По екопътеката към пейката.

В крайна сметка успяхме да изчистим терена и под парещото слънце се захванахме с бояджилък. Поправихме предпазната мрежа и паралелно с пейката започнахме да освежаваме и перилата.

По обед получихме едно силно и много приятно подкрепление в лицето на Дейвид и Мира, управителите на Geshaview. Те са от хората, които винаги са до нас и ни подкрепят безрезервно. Помогнаха ни когато правихме Стената на Кольо Фичето. А този път дойдоха с децата си и семейни приятели, сложиха ръкавиците и се захванаха за работа. И сякаш това не бе достатъчно, ами ни донесоха и подаръци – още цветя, които да засадим.

Трудно е да се опише вдъхновението от работата в такава среда. Няма пречки, които да са непреодолими. Пожелаваме ви някога и вие да сте част от подобно преживяване.

10

Следобед се отдадохме на заслужена почивка. Хапнахме малко и се топнахме в реката (Сини вир), за да се разхладим. Починахме, попекохме се, ометохме един студен пъпеш и се качихме обратно.

Оставаше да довършим монтирането на коша-кошер, да лакираме пейката и още малко перила за боядисване. След два часа бяхме готови. А на спускане сложихме и три указателни табели, за да може лесно да намерите мястото.

Защото можем.

Често ни питат защо го правим? Правим го защото можем. Можем да вярваме в мечтите си. Можем да следваме идеалите си. Можем да променяме средата и хората около нас. Можем да виждаме потенциал и възможност, там където тревата от години е превзела всичко. И хората, които могат да повярват в нас и начинанията ни, стават все повече.

33
Ние имахме честа да сме първите със снимка от върха 🙂

Как да стигнете до пейката?

Първо трябва да стигнете до Дряновския манастир, който се намира на 5 км югозападно от Дряново. След като паркирате в района на манастира (има голям и удобен паркинг пред него), трябва да стигнете до пещера “Бачо Киро”. Лесна е за откриване, има много табели. Вдясно от входа на пещерата има каменни стълби. Това е началото на екопътеката. Има и бяла табела с червен надпис “Пейка на любовта”, която указва посоката. Просто следвате табелите. Сложили сме още две, на места, на които може да се объркате. В първия ден след преобразяването на района бяхме горе и трябва да отчетем, че табелите вършат доста добра работа.

И тъй като много искаме да видим ползата от нашия труд, ще се радваме, ако споделиет снимките си в специалната фейсбук страничка, която посветихме на Пейката. Ето я тук: https://www.facebook.com/bench.of.love

Ето и повече снимки от процеса на работа 🙂

Advertisements

10 thoughts on “Направихме я! Пейката на любовта е готова + Видео и снимки

  1. Поздравления за огромния труд да го споделите! Благодаря за радостта и надеждата, които носите!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s