Когато в края на месец април се срещнах за първи път с Иво и Венци от “140 идеи” в градинката до “Свети Седмочисленици”, знаех следното – имахме стена с размери 30х5 метра за рисуване и 400 лева. Това е като да те пуснат на селски сбор с един лев в джоба – искаш всичко, ама стига за едно захарно петле.

Освен тази скромна сума обаче имахме огромното желание да превърнем тази стена в приказка (б.а. – видео в средата на статията; фотогалерия в края). Но преди да ви разкажа как се случи всичко, нека ви разкажа каква е тази чудодейна стена…

Както вероятно добре знаете, Дряново е роден град на най-силното име в строителството по време на Възраждането – уста Колю Фичето. Прословутият майстор не само се е родил в полите на Балкана, но е оставил и доста сериозно наследство, което вероятно ще надживее повечето от съвременните постройки.

И част от това наследство е каменният мост над река Дряновска. До моста се намира Духовниковата чешма и няколко прекрасни градинки, които обаче с годините стават все по-обрасли и неприветливи (б.а. – именно в една от тези градинки засадихме дръвчета преди месец). Точно до моста има и една подпорна стена, с размери около 30х5 метра, която също от години е жертва на безсмислени драсканици и ако има някаква друга функция, то е да подчертава запуснатия характер на мястото.

А както обикновено правим ние, в неприветливите на пръв поглед места виждаме потенциал да се превърнат в интересни туристически атракции и хиляди възможности за осъществяване на щури, но добри по своята същност идеи. И в тази стена ние видяхме перфектното допълнение към моста. Решихме да я посветим на най-бележития строител през епохата на Възраждането в България. За толкова амбициозна идея обаче трябваха перфектните артисти…

И тук идва ролята на момчетата от “140 идеи“, които от години ни вдъхновяват с творбите си. И след едно-две съобщения във Фейсбук стигнахме до “Седмочисленици”.

Иво и Венци бяха искрено развълнувани от предложението. Още след първите ни обяснения, главите им започнаха да раждат какви ли не образи. Тогава ми се сториха гениални, а когато после ни представиха финалния вариант, първите неща ми се видяха скучни, в сравнение с баш-плана 🙂

От нас се искаше само да намерим една не малка сума пари, с която да подсигурим реализацията на идеята. И както обичаме да казваме ние в МОГА – у нас средства има за всичко, стига да потърсиш правилно и да не се отказваш. След две седмици, посветени на срещи с местния бизнес, конкретни благодетели и местните власти, с най-голямото удоволствие на света се обадихме на “140 идеи” и им казахме да си стягат раниците за Дряново.

Тук трябва да изкажа благодарности от името на всички ни на: Община Дряново (и в частност кмета г-н Иван Николов), г-жа Мариана Печеян, “ТИСИНА” ООД и Комплекс “GESHAVIEW”. Без средствата, осигурени от тях, проектът ни нямаше да види бял свят.

Обратно към стената 🙂

Вторник, 21 май. София.

Чакаме се с Иво и Венци на уреченото място. Те носят чувал, подобен на този на Дядо Коледа, но пълен със спрейове. Пълним колата и тръгваме към Дряново. Искам публично да им поднеса моите извинения, че през целия път слушахме само Депеш. Момчета, евала за нервите 🙂

На влизане в Дряново първата ни работа е да отидем при стената. И се започват плановете. После спираме в Музея на Колю Фичето, който се намира на едноименния площад (ул. “Шипка” 82). Сред най-любопитните експонати в музея са макети на най-известните здания на Майстора. А г-жа Мадлена Маймарева, уредник на музея, е от онези хора, които щом започнат да разказват, изгубвате усещане за времето и потъвате в приказката.

После дойде време за скициране, снимане и рисуване. И докато те се развихриха, ние си поставихме една единствена цел – да не им даваме акъл и да не пречим 🙂

Четвъртък, 23 май. 21:15 часа, Велико Търново.

Три дни рисуване. Три дни гледане в стената. Всичко свърши и всичко тепърва започва. Изпращаме Иво и Венци. Буквално минути, след като положиха последния щрих, над града и стената се изсипа пролетен порой. За да й върви на стената по вода. Последна вечеря с момчетата (засега) и се отправихме към автогарата в Търново, откъдето те поемат обратно към София. Изпращнето беше сърдечно, точно както всяка една минута от престоя им, както отношението им към проекта ни.

На път към Дряново още не можехме да повярваме, че стената вече е факт – цялата измазана и с прекрасна рисунка в средата. Коренно различна от това, което можеше да видите една седмица по-рано. Какво се случи между 21 и 22 май предпочитам да не описвам с думи. Ето го с видео :

Последиците

Стигнахме до най-важната част от дългия ми разказ. Защо изобщо се захванахме с тази стена?

Защото за три месеца организирахме две почиствания на града, кинопрожекция, работилница за мартеници, празник в детската градина и засаждане на 100 дръвчета. Искахме да направим нещо, което е достатъчно голямо, за да предизвика шум в града. Нещо, което хората в Дряново не са виждали по улиците преди. Нещо, което да символизира нашата мисия – възраждане, но без клишета.

Стената вече има първия си туристически отзвук. Готова беше в четвъртък и ние опитахме да запазим новината до днес. Вече в нета се намират снимки, а видеото ни, което качихме онлайн снощи, събра 50 гледания без да го споделяме. Едно семейство от Варна дойде, за да се снима пред стената, знаем и за група от Севлиево.

Освен привличането на нови хора в града, стената има и друга важна роля – тя символизира едно ново начало. Създадена е изцяло от млади хора, без страх, че утре ще бъде нашарена и развалена. Създадена е без да гоним печалба, защото нито един лев от постъпленията ни не беше изхарчен встрани от рисуването (б.а. – Иво и Венци спаха в нашите домове и ги гощавахме с наша си храна). Създадена е идеалистично, защото смятаме, че това липсва в нашата общност.

И още докато я рисувахме, бабите и дядовците ни изпадаха в умиление, а децата и малкото останали млади ни гледаха с интерес и страхопочитание. 9 от 10 души изразиха опасения, че още на следващия ден целият ни труд ще бъде опропастен. Месец по-късно обаче, нито едно от дръвчетата ни не е откъснато или съсипано. Почистените преди месец и половина места, продължават да са чисти. А с всеки изминал ден, стената стои красива и горда.

И тук важната последица е, че ние показваме на всички тези отрудени хора, че те грешат. Че не всичко, навсякъде е така. Защото колкото повече постоянство влагаш в създаването на хубави неща, толкова по-малко хората ги съсипват. А хората вярват в доброто, едва когато го видят с очите си. Стената не само показва гордия Майстор, който носи един от символите на града. Тя показва Колю Фичето, който носи нашата обща цел – да живеем в един малък, красив, предлагащ развитие град. И тя – стената – демонстрира това, че постигнатото не е просто реализирана наивна детска мечта, а стабилен градеж, достигнат с вяра в поставените цели; безмерна обич, вложена във всяко действие; основа за все по-добри начинания!

Александър Македонски / Сдружение МОГА, гр. Дряново

PS: Ще сме ви благодарни, ако ни харесате във Фейсбук. Ето и нашата страница: https://www.facebook.com/MOGA.Dryanovo

---

Започваме работа и по осигуряването на средства за довършването на цялата стена. Планираме това да се случи в началото на септември. Предстои да обявим повече детайли по проекта съвсем скоро, но ако някой има желание да ни помогне, може да ни пише на mogadryanovo@gmail.com или да ни намери във Фейсбук на: https://www.facebook.com/MOGA.Dryanovo