Релефната карта на България се намира в центъра на Дряново, точно срещу часовниковата кула. Отлята е от цимент в мащаб 1:100 000 и е първата релефна физическа карта на България. Размерите й са 6.90/4.30 м…

Така вероятно започват повечето статии за Релефната карта в Дряново. А вие, знаехте ли, че има такава? Е, сега ще узнаете. И ще поискате да я видите. Гарантираме ви!

Ако някой ви беше завел там преди две седмици, щяхте да видите една стара, напукана карта. Олющена на места, тук-там замазана, колкото да не е без хич. Щяхте да кимате с усмивка от куртоазия, но вътрешно в себе си нямаше да оцените този абсолютен уникат за малката ни държава.

И това едно от нещата, които ни тормози. Ние осъзнаваме колко малка е България и колко малко са нещата, които са съвсем уникални. И когато някое от тях е занемарено, това е като да ни забиват пирон в сърцето. Така беше и с картата.

Предисторията

Миналата година, Ники, един от основните пет човека в организацията ни, стартира кампания за възстановяването на Картата. Причините четете в предходния параграф. Поводът – 50 години от създаването й.

Направена е от учителката по география в СОУ “Максим Райкович” Бонка Тихова през 1962 година. Помагали са й учениците Донка Александрова, Сийка Янкова и Дабко Дабков. Г-н Дабков впоследствие става учител по изобразително изкуство в същото училище и той е преподавал на всички нас от МОГА. Той е бил мотор на всички последващия реновирания на картата. Сега г-н Дабков беше неотлъчно до нас – даваше ни съвети и ни разказваше с ентусиазъм уникални истории около изработката. Тях обаче ще научите единствено, ако дойдете до Дряново, защото нашият град пази добре тайните си и ги споделя само с хора, които споделят времето си с него 🙂

Да се върнем на реновирането. Миналата година Ники се активизира и започва да търси средства за реставрацията на картата. Половин век история е маркирана от пукнатини, пълни с прах и забрава. И в крайна сметка успява, защото когато много силно искаш нещо – успяваш.

С финансовата подкрепа на СОУ “Максим Райкович” (на чиято територия е картата), Община Дряново и личното дарение на Емил Попов, проектът за Картата вече е възможен. Работата се отлага поради влошаването на времето. А тогава МОГА все още не съществува, поне не и в днешния й вид.

На работа!

Една година след първоначалните планове за реставрацията и 51 години след създаването на картата, на 10 август Ники ни събра и даде старт. Без много приказки, без нищо излишно. Само работа.

И тук ще намесим основната фигура за случването на картата. Нейното име е Елена Симеонова. Ако Ники беше двигателят на целия процес, Ели беше всичко останало. Тя, художник по професия и призвание, отдели 12 дни от своя живот, абсолютно безплатно и се отдаде на Картата.

Благодарение на Ели, всички опасения, че няма да се справим с височинното оцветяване, бяха напразни. Благодарение на нея, технологията за реновация бе възможно най-добрата. Благодарение на нея, когато погледнете днес картата, виждате че е пипано с усет към детайла.

Надяваме се да не се сърдят, но след нея и Ники се нареждат всички останали, които помагаха. Ани, безкраен работохолик и най-най-най-страхотният член и доброволец на МОГА. Лора, която дойде от София и в продължение на няколко дни не отлепи четка и поглед от картата (същата Лора не се спря и докато правихме Пейката на любовта). Галя, нашият основен представител и ръководител, който отдели цялото си свободно време да шкури Картата и да боядисва. Маргрета, която 20 години по-късно отново боядисваше Черно море . Георги пък се измъкваше от работа всеки път, за да дойде да четка и той. Николай Стоянов дойде и предложи професионалните си скулптурни умения, за да измаже перфектно бетонния пояс отстрани. И аз, Александър, скромният разказвач, който се постара да улови всички важни моменти, за да ви ги покаже сега.

Технологията

Преди да започнем, съвсем логично, имаше опасния относно технологията на работа. Водеше ни едно мото – или го правим с максимално качество, или не. За целта – първите три дни отделихме на шкурене и чистене на картата. Под жаркото слънце сме търкали с телени четки, меки четки, четки за рисуване и четки за зъби (сериозно!). После дойде ред на измазването на разбитите части със специално лепило (за камъни и цимент, да няма чупене). После грундирахме картата, три пъти. И чак тогава започнахме да оцветяваме. Използвахме бързосъхнещи акрилни бои, никакви блажнотии. Полагахме тънки слоеве, по няколко.

Не беше лесно, но беше страхотно удоволствие. Прокарването на реките си беше супер сложна задача. Използвахме три различни карти за сверка, една релефна от соца, една съвременна и една пътна карта. Мерихме, сравнявахме, налагахме по пет пъти, за да сме сигурни, че всичко е точно и Искъро не тече в Осъма. Г-н Дабков пък бе неотлъчно с нас и ни съветваше – “Изворите на реките по-тънки, после все по-дебело”. А от Ели се чуваше “Нежно! По-нежно! А, бе, момче, това че го правиш бавно, не значи, че е нежно!”

И след няколко дни на рисуване дойде последният етап – лакирането. По принцип боите, които използвахме, са устойчиви на влага, студ, жега и прочие. Но, за да сме сигурни, решихме да сложим и един добър слой лак. Не искаме да я правим пак догодина.

Хайде елате!

Сега остава да дойдете и да я видите. Красива е, много! Носи история в себе си. Направена е по-уникален начин, изобретен специално за нея. Но какъв е той, ще трябва пак да дойдете, за да научите 😉

Носи и гордост, защото виждате цялата ни страна – малка, но прекрасна. И най-вече – такава, каквато сами си я направим. Може би това е и най-баналната и голямата поука, която трябва всеки да си изведе.

Ние си я изведохме. Отдавна. Затова направихме Стената на Колю Фичето, затова почиствахме няколко пъти, затова направихме Пейката на любовта, затова ще направим всички неща, които сме планирали.

Благодарности!!!

И всички неща, които правим, нямаше да са възможни без страхотната, безрезервна подкрепа на Община Дряново. Благодарим на г-н Николов, който дойде на съвсем скромното откриване, което направихме снощи (21.08). Благодарим му за милите думи. Благодарим на него и на институцията, която представлява, за всички средства, които отделиха, за доверието, за реагирането в напрегнати моменти и за допълнителните усилия, които трябваше да положат, за да се случи Картата.

Благодарим и на СОУ “М. Райкович” за доверието. Благодарим за пълната подкрепа. Благодарим и за възможността, защото Картата е на територия на училището. Почти всички членове на МОГА са учили тук и ние дълбоко в себе си се надяваме да направим средата за децата по-хубава и насърчаваща.

Благодарим на Емил Попов, който без да настоява за публичност, отдели сериозна сума, за да помогне закупуването на бои.

Благодарим на бабата, която ни даде солети 🙂 Благодарим на всички наши съграждани, които минаваха ежедневно и ни се радваха, кой както може.

И най-вече, благодарности на всички, които с безкористния си доброволен труд направиха Картата това, което е сега.

А тя е бъдещето, което очакава всички българи, решили да работят здраво – цветно, почти приказно.

Стига словоблудства, за още инфо, пишете ни на mogadryanovo@gmail.com. Даже няма да е зле да ни помогнете и да довършим Стената на Колю Фичето 😉

Ето кратко видео с изработката:

Ето и историята на реновирането в снимки: