Пейките до паметника на Колю Фичето имаха нужда от шкурка и от боя и беше време да се освежат, за да са красиви, когато закрием фестивала. Замислихме се какво още може да направим и така ни хрумна идеята за Пейката на Колю Фичето (както по-късно някои от хората я нарекоха).

След като минахме със шкурката и с един прекрасен нюанс на синият цвят, решихме че ще е добре да напишем някои от най-големите забележителности, построени от Колю Фичето.

Започнахме в 7ч. сутринта и нито горещината, нито двете симпатични малки котенца, които постоянно ни закачаха, нито красивият ни приятел със сините очи, спряха процеса на работа.

И така в 12ч. на обяд бяхме приключили с пейката, а само половин час след това тя се радваше на вниманието на хората.

Сега пейката не е само за сядане, но и ти помага да научиш нещо ново! 🙂